Фикус Бенджамина

Фикус Бенджамина Фикус Бенджамина не е труден за отглеждане и в комбинация с гъстата и красива корона е едно от предпочитаните растения за интериорно озеленяване. Може да бъде открит в много домове, офиси, на терасата или в градината. Лесен е за отглеждане и с не много постоянство и грижи можем да го оформим по начин, който да приковава погледите на околните.
Произход: Родина на Бенджамина е Индия, Китай, Югоизточна Азия, Филипините и Австралия. Името му идва от смолата benzoin, която се добива от растението.
Описание: Бенджамина е храст с вечнозелени листа, но може да бъде формиран и като малко дръвче. В естествени условия достига повече от 20 м височина, но при нашите условия достига от 25-30 см до 3,5-4 м. Листата са твърди, лъскави и овални, със заострени крайща. Гъсторазположени са по клонката, като достигат до 10 см в дължина. Има много листно-декоративни форми – едноцветни, пъстри (комбинации от зелено, бяло, кремаво и сиво), гладки, накъдрени или издължени в края.
Температура: Бенджамина е топлолюбив вид, като оптималната температура да доброто му развитие е 15-20 градуса. Чувствителен е на въздушни течения. При резки промени на условията растението може да се стресира и да започне листопад.
Фикус Бенджамин Светлина: Бенджамина е светлолюбив вид, който обаче трудно понася пряката слънчева светлина. Понася сутрешното и следобедно слънце, но интензивното обедно ослънчаване може да бъде фатално за растението. Поради тази причина е необходимо осигуряването на сянка поне през обедните часове. При недостатъчно свтлина растението започва да отслабва и листата могат да опадат. Видовете със зелени листа понасят по-сенчести местообитания, докато колкото по-пъстролистни са листата, толкова повече светлина е необходима за правилното развитие на растението. Като много други растения бенджамина се насочва към светлината, което води до изкривяване на стъблото и несиметрична корона. Поради тази причина експертите препоръчват на всяко поливане растението да бъде завъртано.
Поливане: Бенджамина има нужда от умерена почвена влажност. Както преполиването, така и засушаването могат да предизвикат листопад. Ако падат млади и зелени листа, вероятно се преполива, а ако листата жълтенеят и окапват, сигурно е прекалено засушено. Най-добре е растението да се полива когато повърхностния почен слой е напълно сух. Бенжамина харесва високата атмосферна влажност, поради което е добре да бъде оросяван, но това не бива да се случва в часовете когато растението е огрято пряко от слънцето, защото има вероятност листата да прегорят. Друг начин за оросяване е когато поставим подложка с камъчета под саксията и сипваме вода в нея. Така изпарявайки се водата ще осигури необходимата влажност за нашето растение. През студения период не е препоръчително оросяването, освен ако растението не се намира в стая с много сух въздух или близо до уред за отопление.
Торене: Бенждамина се нуждае от редовно торене. Подхранва се от късна пролет до есенния период с торове подходящи за листнодекоративни растения два пъти в месеца. Не е добре и прекаленото торене, тъй като това може да доведе до обратен ефект, но е важно и да не бъде подценявано. Бенджамина е много чуствителен към дифицит на желязо в почвата. Тогава по листенцата се появяват жълти петна или целите листа пожълтяват. В такива случай е добре да се консултирате със специалист ландшафтен архитект или поне някои по опитен от вас. Ако растението изпитва липса на желязо то се пръска с подходящ препарат закупен от цветарски магазин или агроаптека.
Пресаждане: Бенджамина се пресажда когато кореновата система на растението започва да излизат на повърхността на саксията. Пресаждането се прави напролет или наесен, като се внимава да не бъдат наранени корените. Ако саксията е достатъчно голяма може при пресаждането да се запази, като просто се замени част от старата почва с нова и свежа, която да осигури нови хранителни вещества.
Фикус БенджаминРазмножаване: Бенджамина се размножажа чрез семена, резници и въздушни отводки. При наши условия може би най-успешният начин е чрез резници. Най-благоприятния период е летния, но е възможно и през останалите сезони. Има два варианта, които дават добри резултати в домашни условия. Първият е направеният резник да се постави във вода за да пусне коренчета и след това се засажда. Вторият е резникът да се потопи във вода за няколко дни, докато не се появят бели точкови налепчета. След това се засажда преди появата на коренчета, като саксийката се покрива с фолио отгоре. На така направения „парник“ се пробиват няколко дупчици, през които растението да диша. Найлонът се премахва едва когато започнат новите листенца да излизат. Това се прави постепенно, за да се адаптира растението към новите условия, без да се стресира.
Подрязване: Ако през зимния период Бенджаминът е загубил доста от листа си и сега расте предимно на височина се налага оформяща резитба. Клонките се скъсяват, за да може короната на растението да се сгъсти, отстраняват се слабите леторасли и тези които не са на правилното място. Стъблото на може да се оформи по много и забележителни начини. Като се сплетът няколко стъбла или клонки на еднаква възраст. Важно е преплитането и превързването да не са прекалено стегнати, за да не бъде спиран притока на хранителни вещества. На следващата година, когато старите леторасли вече са вдървенели, можем да продължим сплитането нагоре. Листата на Бенджамина са малки и многобройни, което прави почистването им от домашния прах изключително трудно с обикновена кърпа. Поради тази причина се прибягва до хладен душ на растението, който отмива наслояванията на листата. Бенджаминът се развива добре и когато дели една саксия с други растения, което го прави много подходящ като височинен акцент на различни аранжировки в комбинация с почвопокривни видове. Поради устойчивостта си на подрязване и малките и нежни листа е предпочитано растение за бонзай и се среща все по-често в цветарските магазини у нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *