Фикус Бенджамина

Фикус Бенджамина Фикус Бенджамина не е труден за отглеждане и в комбинация с гъстата и красива корона е едно от предпочитаните растения за интериорно озеленяване. Може да бъде открит в много домове, офиси, на терасата или в градината. Лесен е за отглеждане и с не много постоянство и грижи можем да го оформим по начин, който да приковава погледите на околните.
Произход: Родина на Бенджамина е Индия, Китай, Югоизточна Азия, Филипините и Австралия. Името му идва от смолата benzoin, която се добива от растението.
Описание: Бенджамина е храст с вечнозелени листа, но може да бъде формиран и като малко дръвче. В естествени условия достига повече от 20 м височина, но при нашите условия достига от 25-30 см до 3,5-4 м. Листата са твърди, лъскави и овални, със заострени крайща. Гъсторазположени са по клонката, като достигат до 10 см в дължина. Има много листно-декоративни форми – едноцветни, пъстри (комбинации от зелено, бяло, кремаво и сиво), гладки, накъдрени или издължени в края.
Температура: Бенджамина е топлолюбив вид, като оптималната температура да доброто му развитие е 15-20 градуса. Чувствителен е на въздушни течения. При резки промени на условията растението може да се стресира и да започне листопад.
Фикус Бенджамин Светлина: Бенджамина е светлолюбив вид, който обаче трудно понася пряката слънчева светлина. Понася сутрешното и следобедно слънце, но интензивното обедно ослънчаване може да бъде фатално за растението. Поради тази причина е необходимо осигуряването на сянка поне през обедните часове. При недостатъчно свтлина растението започва да отслабва и листата могат да опадат. Видовете със зелени листа понасят по-сенчести местообитания, докато колкото по-пъстролистни са листата, толкова повече светлина е необходима за правилното развитие на растението. Като много други растения бенджамина се насочва към светлината, което води до изкривяване на стъблото и несиметрична корона. Поради тази причина експертите препоръчват на всяко поливане растението да бъде завъртано.
Поливане: Бенджамина има нужда от умерена почвена влажност. Както преполиването, така и засушаването могат да предизвикат листопад. Ако падат млади и зелени листа, вероятно се преполива, а ако листата жълтенеят и окапват, сигурно е прекалено засушено. Най-добре е растението да се полива когато повърхностния почен слой е напълно сух. Бенжамина харесва високата атмосферна влажност, поради което е добре да бъде оросяван, но това не бива да се случва в часовете когато растението е огрято пряко от слънцето, защото има вероятност листата да прегорят. Друг начин за оросяване е когато поставим подложка с камъчета под саксията и сипваме вода в нея. Така изпарявайки се водата ще осигури необходимата влажност за нашето растение. През студения период не е препоръчително оросяването, освен ако растението не се намира в стая с много сух въздух или близо до уред за отопление.
Торене: Бенждамина се нуждае от редовно торене. Подхранва се от късна пролет до есенния период с торове подходящи за листнодекоративни растения два пъти в месеца. Не е добре и прекаленото торене, тъй като това може да доведе до обратен ефект, но е важно и да не бъде подценявано. Бенджамина е много чуствителен към дифицит на желязо в почвата. Тогава по листенцата се появяват жълти петна или целите листа пожълтяват. В такива случай е добре да се консултирате със специалист ландшафтен архитект или поне някои по опитен от вас. Ако растението изпитва липса на желязо то се пръска с подходящ препарат закупен от цветарски магазин или агроаптека.
Пресаждане: Бенджамина се пресажда когато кореновата система на растението започва да излизат на повърхността на саксията. Пресаждането се прави напролет или наесен, като се внимава да не бъдат наранени корените. Ако саксията е достатъчно голяма може при пресаждането да се запази, като просто се замени част от старата почва с нова и свежа, която да осигури нови хранителни вещества.
Фикус БенджаминРазмножаване: Бенджамина се размножажа чрез семена, резници и въздушни отводки. При наши условия може би най-успешният начин е чрез резници. Най-благоприятния период е летния, но е възможно и през останалите сезони. Има два варианта, които дават добри резултати в домашни условия. Първият е направеният резник да се постави във вода за да пусне коренчета и след това се засажда. Вторият е резникът да се потопи във вода за няколко дни, докато не се появят бели точкови налепчета. След това се засажда преди появата на коренчета, като саксийката се покрива с фолио отгоре. На така направения „парник“ се пробиват няколко дупчици, през които растението да диша. Найлонът се премахва едва когато започнат новите листенца да излизат. Това се прави постепенно, за да се адаптира растението към новите условия, без да се стресира.
Подрязване: Ако през зимния период Бенджаминът е загубил доста от листа си и сега расте предимно на височина се налага оформяща резитба. Клонките се скъсяват, за да може короната на растението да се сгъсти, отстраняват се слабите леторасли и тези които не са на правилното място. Стъблото на може да се оформи по много и забележителни начини. Като се сплетът няколко стъбла или клонки на еднаква възраст. Важно е преплитането и превързването да не са прекалено стегнати, за да не бъде спиран притока на хранителни вещества. На следващата година, когато старите леторасли вече са вдървенели, можем да продължим сплитането нагоре. Листата на Бенджамина са малки и многобройни, което прави почистването им от домашния прах изключително трудно с обикновена кърпа. Поради тази причина се прибягва до хладен душ на растението, който отмива наслояванията на листата. Бенджаминът се развива добре и когато дели една саксия с други растения, което го прави много подходящ като височинен акцент на различни аранжировки в комбинация с почвопокривни видове. Поради устойчивостта си на подрязване и малките и нежни листа е предпочитано растение за бонзай и се среща все по-често в цветарските магазини у нас.

Циклама

Циклама Цикламата е красиво растение с прекрасен цъфтеж. Доста трудно е за отглеждане в наши условия тъй като растението е активно през зимата и изисква по хладки и сенчести местообитания. Създадени са много различни сортове – с ароматни цветове, за отрязан цвят и други.
Произход: Цикламата произхожда от Мала Азия. Там тя може да се открие на хладни и сенчести местообитания. У нас се среща на северните склонове на Стара планина.
Описание: растението образува розетка от листа. Цветовете се намират на дълги дръжки. Цъфтежът продължава от Декември до края на Април. Най-често цветчетата са бели, розови, цикламени или червени, но се срещат и двуцветни сортове.
Температура: Цикламата харесва по ниските температури, за това говори и че растението е активно през зимата. Оптималната температура за развитие е между 12-15 градуса. Когато температурата е над 20 градуса смъртта на това красиво растение е почти сигурна.
Светлина: Цикламата е сенколюбив вид и трябва да се отглежда далеч от пряка слънчева светлина.. Най-подходящи за нея са помещения с източно или северно изложение.
Поливане: Цикламата винаги трябва да се напоява отдолу, в чинииката. При поливане отгоре или направо върху растението се задържа вода. Тогава листата и цветовете на цикламата бързо загниват. След пресаждане до започване на цъфтежа постепенно се увеличава количеството вода, като в периода на активен изобилен цъфтеж е възможно поливането по няколко пъти дневно.
Почва: При отглеждането на Циклама е добре да използвате торфо-почвена смес с гарантиран произход или да си приготвите сами чрез смесването на една букова листовка, чимова почва, огнил оборски тор, пясък и тор в съотношение 2:1:1:1:1. През топлите месеци растението е в период на покои и се полива само при видимо суха почва.
Торене: Цикламата се нуждае от подхранване с фосфорен тор от месец октомври до април. Подходящо е и да се използват течни торове за цъфтящи растения, като те се прилагат заедно с всяко поливане.
Пресаждане: Цикламата се пресажда най-късно до Юни месец. Грудката се изкарва от почвата и се почиства от старата почва и изсъхналите коренчета. След това се засажда в същата по размер саксия, само че в нова почвена смеска, която да осигури хранителни вещества за новия вегетационен период. За по красиви и здрави цветове и листа през Септември след като прокарат новите листни връхчета грудката се засажда в черноземна почва, така че една трета от нея да се показва над повърхността.
Размножаване: Когато цикламата спре да цъфти листата и започват за пожълтяват. Тогава постепенно растението се засушава. Държи се на хладно и сенчесто място, като не се допуска пряка слънчева светлина. Когато листата почнат да се откъсват от грудката, това е ясен знак че може да пресадите растението. Друг начин за размножаване е чрез засаждане на семена през зимата. Необходимо е семената да се осветяват от луминисцентна лампа поне 16-17 часа на ден.
Болести:
• Здрави цветове и пожълтели листа – много ярко слънце или е недостатъчно поливане са вероятна причина за тези симптоми, но е възможно и растението да е разположено на много топло място със сух въздух.
• Растението загнива, а листата и цветовете са меки – Най-вероятно вашата циклама е полята от горе или почвата е преовлажнена.
• Кратък цъфтеж – Неправилно поливане, сух въздух или висока температура са част от причините за този неприятен резултат, но може да се дължи на недостатъчно подхранване на растението.
• Малки и деформирани листа – акари или листни въшки са основните причини а това явление. Прави се промиване на листата веднъж седмично с разтвор от инсектициден сапун.

Любопитно:
• Цикламата сплотява членовете на семейството.
• Цикламата подобрява самочуствието, създава душевна щедрост и непринудено настроение.
• Цикламата действа като топъл слънчев лъч, стимулира и разгръща енергията на хората.
• Цикламата успокоява децата.
• Цикламата внияе благоприятно на способността за адаптация, помага на слабите и колебливи хора и ни помага да отстояваме собственото себеси и мнение.
• Цикламата пробужда организационните и творчески способности.